През 2010 г. имах много жив сън. В съня си бях военен от висок ранг. Просто натисках бутона в командния център и изпращах ракети навсякъде, разрушавах много домове и градове, което унищожаваше и убиваше много граждани. Чувствах се силен, уверен и могъщ с контролиращата живота мощ в ръцете си. Картината се смени. На разбита от войната улица срещнах стара, безпомощна жена. Тя ме видя, обърна се и се опита бързо да се отдалечи. Аз вдигнах оръжието си и я застрелях без никакво чувство на угризение. Без звук, тя рухна напред, опитвайки се да изпълзи настрани, после ме погледна, сякаш казваше: „Защо?” ...Тя умря мъчително, безпомощно. Аз се чувствах горд като войник, но дълбоко в себе си знаех, че никога не съм бил по-несправедлив. Тази вина остана...
И с тази дълбока вина от кармата ми на убиване, после прекарах изглежда наистина много дълго време в ада. След това, за щастие не можех да си спомня много какво беше в ада, освен едно нещо: вълни след вълни на тъмно езеро, които не бяха от вода, а от остри черни пирони, течащи като вода, непрекъснато ме удряха, докато плувам в тях, сякаш ме давеха. Аз бях хванат в това море от тъмнина и отчаяние, без да мога да изляза. Дори не можех да викам за помощ. Нямаше нищо, което мога да направя...
Картината отново се смени, този път във ферма. В началото не можех да се видя, не знаех какво съм, но спомените, чувствата и съзнанието останаха като на войника, който бях - този млад човек, който уби мнозина. Не си спомням как съм стигнал там. Но отдалеч видях пълничка фермерка. Вътрешно я разпознах като въплъщението на старата жена, която убих, макар че вече изглеждаше различно. Проблясъци от спомени за това как лазеше по улицата се върнаха отново. С дълбока вина се затичах към нея. Ридаех, опитвайки се да я извикам, за да й кажа: „Съжалявам!! Съжалявам!!” Но нямаше отговор от нея и всичко, което можех да чуя беше квичене на прасе. Разбрах, че сега съм прасе, гледах към нея от нивото на височината на човешки колене. Продължавах да плача силно, извинявах се, но всичко, което чувах беше квичене на прасе от устата ми. Тя нищо не разбра, докато аз продължавах да ридая...
Накрая се събудих, възглавницата ми беше мокра от сълзи на разкаяние. Ридаех дори в съня си. Имаше някои проблясъци на мои минали грехове. Кармата от убиване ми донесе такава дълбока вина и безпомощност, че трябваше да бъда изпратен в ада, да бъда наказан като животно и да бъда заколен, заради човешките ни грехове да воюваме и да убиваме.
Дори до този живот, когато се разболях, черните вълни от пирони идваха да ме преследват в съня ми. Всяка нощ докато бях дете, сънувах страшни духове и мъртви тела, лежащи навсякъде из къщата ми. Но всичко това свърши веднага след като реших да стана вегетарианец на 10-годишна възраст (по-късно веган) и да следвам Върховния Учител Чинг Хай по пътя на вътрешните Небесни Светлина и Звук, да практикувам Метода Куан Ин. Учителят ме спаси и сега вече не се страхувам от тъмнината. Разбрах невежеството на хората, които не могат да видят животните същите като нас вътрешно. Някои от животните носят същото съзнание като нас като човешки същества, във физическата форма на животно, само дето са по-близо до своето истинско съзнание, непомрачено от мамещия човешки ум. Моля се хората да спрат да се убиват и измъчват помежду си и да спрат да избиват животните, защото никога не знаем дали не са били някой като нас. Моля се хората да се разкаят, да спрат да воюват един с друг и всички да последват Върховния Учител Чинг Хай - най-висшето убежище от този илюзорен свят.
Благодаря Ви, Учителю, със сълзи.
С любов,
Чу Бенг
Веган: защото се страхуваме от ада.
Вегански страничен ефект: ще бъдеш пощаден от адския огън.
Всеки от учениците на Учителя има подобно, различно или повече вътрешни духовни преживявания и/или благословии във външния свят; това са само няколко примера. Обикновено ги пазим за себе си, според съвета на Учителя.
За повече подробности и свободно изтегляне, моля, посетете SupremeMasterTV.com/to-heaven
